Where Siya Shines

Почистване на парк в Нюнийтън

Почистване на парк в Нюнийтън

– Защо?

Мъжът, който вървеше към нас ни попита невярвайки на очите си, но с доза любопитство и ентусиазъм.

– Защо събирате боклуците?

– Защото все някой трябва. – Отговори мъжът ми.

Когато се преместихме в новата къща, намерихме много красив парк в близост. Голямо отворено пространство с езерце, разнообразна растителност, малка горичка и различни малки животинки и насекоми.

Докато се разхождахме забелязахме, че мястото е потънало в боклуци. Бутилки от алхохол, кенчета от бира и енергийни напитки, найлонови торби, сламки – бяха буквално навсякъде. Там и тогава се зарекохме, че всеки път, когато ходим в този парк, ще си носим торби и ръкавици и ще почистваме. Беше невероятно мръсно.

Така се оказа, че нямахме възможност да отидем там през следващите няколко месеца. Вчера обаче Алекс почиваше, времето беше супер и нямахме нищо особено за правене вкъщи, затова решихме да се разходим до парка. Както се бяхме разбрали, взехме си 4 торбички, 2 чифта ръкавици и едно приспособление за събиране на отпадъци, и поехме смело натам. (Искам да направя една вметка: Понякога се случва да не си нося платнените торби, особено когато не съм планирала да пазарувам или съм ги забравила. Понякога просто успяват да натъпчат продуктите ми в найлонова торба преди да успея да изкарам моята. В подобни случаи смирено си взимам торбичките и си ги нося вкъщи. Винаги ги преизползвам, обикновено за изхвърлянето на друг боклук, понякога за пазаруване, а в този случай за събиране на отпадъци от гората. Ако и вие като мен се стремите да намалите отпадъците в ежедневието си, но ви се случи да ви връчат найлонова торба – ето какво можете да направите с нея!)

Все още не сме взели ръкавици за Емилия, затова за да не скучае, и приготвих списък със съкровища, които да търси и да ги прибира в своята торбичка. Можете да прочетете за нейната малка изследователска мисия тук.

Тръгнахме с идеята да чистим в парка. Тъжната истина обаче беше, че докато успеем да стигнем до него (намира се на около 700м от вкъщи), бяхме напълнили четирите големи торби до горе. Бях меко казано шокирана.. 700м. 4 пълни торби с боклук. Не мога да повярвам, че има хора, на които грам не им пука за природата и хвърлят всичко където сварят. Умът ми просто не го побира.

Имахме само четири торби с нас. Ами сега? Алекс ми каза да вземем големите чували, но аз наивно реших, че няма да са ни нужни. За съжаление сгреших.

На входа на парка имаше малък кош за боклук. Изпразнихме по-голямата торба вътре, за да можем да я използваме за самия парк. Другите три завързахме добре, за да не се разпилее боклука и оставихме до коша.

Бяхме приятно изненадани да видим, че паркът всъщност не беше толкова зле. Или поне така си мислехме в началото. Имаше доста избуяла растителност, която прикриваше боклука, заседнал между храстите. Обиколихме езерцето, пропускайки гората, защото вече беше 8ч. вечерта.

За съжаление бързо напълнихме голямата торба. Намерихме още една празна торба, която също започнахме да пълним.

В основата на един храст намерихме 27!!! кенчета от бира и 3 стъклени бутилки. На площ от 2 квадратни метра. Близо до друг храст намерихме още около 10 кенчета, корда, увита около едно дърво, използвано еднократно барбекю, найлонови опаковки и торбички, пластмасови бутилки, сламки,

ПЛАСТМАСА ПЛАСТМАСА ПЛАСТМАСА.

Идеше ми да се разрева, не преувеличавам. Минаващите покрай нас хора ни гледаха с недоумение..

Знаете ли кое е най-забавното? Този знак, който беше върху коша в началото на парка:

И ми иде да попитам градския съвет на Нюнийтън: Колко хора глобихте? Къде сте? Защо този красив парк е в това безобразно състояние? Защо целият град плува в боклук? Кога някой от вас ще се събуди и ще осъзнае какво се случва на тази планета?

Нюнийтън, дъщеря ми е на 2 и знае, че боклуците принадлежат в коша. Възпитаваме я с любов към природата, учим я да пази чисто. Не искам децата ми (смятам да имам още 1-2-3) да живеят в тази мизерия. Не искам когато излезем да се разхождаме навън, дъщеря ми да кляка да си играе до кенчета от бира. Снимката по-долу не е режисирана. Аз не съм поставила кенчето там, за да я направя интересна и да ви привлека вниманието. Проклетото кенче просто си беше там , хвърлено от някого, когото грам не го е грижа какво се случва около него. Това трябва да спре.

Следващия път ще трябва да си носим големите черни чували. Защото ако отидем на същото място след 1 месец, пак няма да ни стигнат 2 торби за боклук..

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.