Where Siya Shines

Хипнораждането на Емилия

Хипнораждането на Емилия

Отдавна се каня да подхвана темата за раждането, но тя е толкова огромна, че идея нямам от къде да започна. Може би ще е най-лесно, ако първо споделя как протече раждането на Емилия преди почти 3 години и от там засегна другите подтеми една по една.

Хипнораждането на Емилия, 28 април 2016

Водите ми започнаха да текат в около 9 часа сутринта на 27-ми април докато още бях в леглото. Обадих се в родилния център в болницата към 10-11 часа и ме извикаха да отида за преглед. Всичко беше наред и ми казаха да си отида вкъщи и да чакам да започнат контракции. Запсаха ми час за предизвикване на раждането за всеки случай (записването на такъв час е рутинна процедура), в случай, че раждане не започне до 24 часа, но се разбрахме, че ако стане така първо ще отида за още един преглед и чак тогава ще решим дали ще предизвикваме в зависимост от състоянието на бебето и водите. Вероятно щях да откажа и да изчакам още поне 12 часа.

На връщане от болницата минахме през Асда (един от супермаркетите в града) за да напазаруваме. Там беше и първата ми контракция в 3:30 след обяд. Контракциите започнаха като менструални болки и в началото бяха през доста големи интервали, нередовни и доста поносими. Върнахме се вкъщи, обадих се на Алекс да се прибере от работа и към 7 отидохме на разходка в парка.

Вървенето доста помогна да се задвижат нещата и контракциите зачестиха от една на всеки 20-30 минути в началото на разходката до една на всеки 8-10 минути в края на разходката. Прибрахме се вкъщи, хапнахме малко (супер вкусни пълнени пиперки, които за жалост не успях да задържа в стомаха си, упс!) и започнахме да играем на Уно и Не се сърди човече с Алекс, майка ми и брат ми. Бордните игри и смеха ми помагаха да се разсейвам от контракциите и да се отпусна. По някое време започнаха да стават по-интензивни и спряхме да играем. Към 10 вечерта включих ТЕНС машинката (единственото болкоуспокояващо, което ползвах), седнах на фитнес топката и си включих хипнозите. Използвах записите на Софи Флетчър – същите, с които се подготвях по време на бременността.

Исках да остана активна, затова вървях, коленичих на пода, облегната на топката, подпирах се на раменете на Алекс по време на контракциите. Той ми масажираше кръста и гърба и ми държеше ръката за подкрепа. Между контракциите или си говорих с всички в стаята или подремвах за минутка-две.

Помня, че по някое време шумът от говоренето ми дойде в повече и излязох сама в коридора. Влизах и няколко пъти под душа, топлата вода ми помагаше да се отпусна.

Към полунощ контракциите започнаха да стават по-продължителни, по-интензивни и по на често, на всеки 3 до 5 минути. Обадихме се пак в родилния център в болницата, а те ни казаха да звъннем отново, когато контракциите са на 2-3 минути и по-дълги от минута.

в 2:37 им взъннах пак и този път ни казаха да тръгваме. Помня, че не можех да си довършвам изреченията, явно това е било сигнал за тях, че е време.

Пътуването с колата беше голямо предизвикателство и честно казано си беше ужасно. Слушах си хипнозите и утвържденията и се опитвах да се отпусна, доколкото това беше възможно. Майка ми и Алекс ми напомняха да дишам дълбоко. Към 3 сутринта стигнахме в болницата. Беше трудно да се придвижим до отделението – паркирахме на грешния паркинг, който беше доста далече от входа; тротоарът беше много неравен, затова нямаше как да ме бутат с количката по него и трябваше да вървя; дълго време не успяхме да намерим вратата (главната беше заключена). Когато най-накрая се качихме на етажа на отделението, започнах да усещам нуждата да напъвам – в коридора!!! Охраната ме видя и ми докара количка, на която да седна и с която да ме избутат до залата за раждане. Беше много забавно.

Акушерката ме прие, прегледа ме и установи, че съм с 9 см разкритие. Не можех да повярвам. Напълниха басейна и влязох вътре. Сложих си слушалките и си пуснах хипнозите отново, а Алекс ми охлаждаше челото и врата със замразените кърпи, които носехме от вкъщи. Беше ми толкова горещо, много се радвам, че ги взехме. Повече за тях ще пиша в един от следващите постове, но определено и с второто раждане ще използвам такива кърпи.

Таблото с утвърждения за раждане ми помогна да остана фокусирана и спокойна. В момента подготвям таблото за второто ми раждане и скоро ще споделя с вас що е то позитивно утвърждение и защо избрах да имам такова табло.

Докато напъвах в басейна акушерката просто идваше да слуша тоновете на бебето и да ми мери пулса – това бяхме писали и в плана за раждане като наше желание, но тя задмина очакванията ни. Беше чудесна. Осигури ми така мечтаното необезспокоявано раждане. Не говореше, не задаваше въпроси, не ме прекъсваше, само ме наблюдаваше. Между напъните се отпусках да си почивам и пиех малки глътки вода от шише със сламка, за да не се обезводня.

Запъвах около 3 часа, което рядко бива допуснато, дори тук в Англия. Аз се радвам, че не се опитаха да се намесят и да форсират процеса, а ме изчакаха максимално дълго. Беше изтощително и към края тоновете на бебето започнаха да падат – явно се беше изморила. Акушерката ми съобщи какво се случва, извика сташата акушерка и ме извадиха от басейна. Не ме питайте как се излиза с глава на бебе между краката (тя беше почти готова да се роди в този момент). Сложиха ме да седна на един голям барбарон (не знаех, че такава дума съществува, мислех, че bean bag на английски е странно, хаха) и два напъна по-късно, в 6:11 сутринта, видяхме малкото ни съкровище за първи път. Явно промяната на позата позволи на раждането да прогресира.

Сложиха Емилия на гърдите ми, но не изплака веднага и пъпната връв беше увита 3 пъти около врата ѝ, затова я прерязаха (което аз не исках да става веднага, но се наложи) и я взеха да я разтрият малко, за да започне да диша. Две минути по-късно ми я върнаха една червена и ревяща топка щастие.

Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах като я гушнах за първи път. Трябва човек да го изпита лично, за да разбере за какво говоря.

Като цяло за раждането си мога да кажа само позитивни неща. Протече почти на 100% по план, беше сравнително бързо (21 часа от изтичане на водите до раждане, 15 часа от първата контракция до раждане), сравнително леко, много интензивно, но страхотно изживяване. Помня, че часове след раждането вече говорех за второ дете 😀 

Изключително съм благодарна на Алекс и на майка ми, че бяха до мен в този важен момент, без тях нямаше да се справя. Благодарна съм и на прекрасната акушерка, която ме остави да раждам необезспокоявано, точно както си го представях, и се намеси в момент, когато наистина имаше нужда, предотвратявайки  усложнения, но уважавайки желанията ми.

Гордея се със себе си, че успях да се справя без болкоуспокояващи, че успях да остана в хипноза през голяма част от раждането и да не се разсейвам. Това не беше точно хипнораждане по учебник, не следвах определени техники на дишане, не бях много тиха, но дишах дълбоко и това ми помогна да се справя с интензивните контракции и дългите напъни. Нямам търпение за второто ми раждане.

Еми се роди 3840г, 52см.

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.