Where Siya Shines

Домашното раждане на Карина - Част 1

Домашното раждане на Карина - Част 1

Карина се появи на този свят на 12-ти март и днес ще ви разкажа за нейното домашно раждане.

Този пост ще е от 2 части – в първата ще ви разкажа как протече самото раждане с думи и снимки. Във втората част ще пиша за домашното раждане в Англия, как е уредено, какви са условията, защо избрах да раждам вкъщи. А разказът от първото ми раждане можете да прочетете тук.

*Специални благодарности на мама, че запечата тези скъпоценни моменти.*

Контракциите

12 Март 2019.

6:00

Часът е 6 сутринта. Станах да пишкам (нещо, което в последния месец на бременността правих по няколко пъти на нощ). Нещо ме стегна корема, но не обърнах внимание. Легнах си и след 10 минути усетих същото стягане. Отпусна ме. И след 10 минути пак. „Хмм, нещо май се случва“, мисля си аз и не мога да заспя. Записах кратко видео, в което казвам, че май е настъпил момента и останах да лежа известно време. Контракциите бяха на сравнително равни интервали, но бяха кратки и не особено силни.

9:00

Към 9 станах. Реших, че ще си направя няколко последни бременни снимки, защо пък не? Стриите са нещо, от което много жени се срамуват, но аз исках да документирам белезите на бременността. Не са най-красивото нещо на света, кожата ми е силно нееластична и се нацепи изключително много, още повече и от предния път, но знам как съм ги получила и ще си ги нося с гордост цял живот, да ми напомнят <3

13:00

Към 1ч след обяд контракциите бяха нерегулярни, някои кратки и леки, други доста дълги и силни. Интервалите между тях също бяха неравномерни. Някои контракции бяха с 2 минути разстояние, други с 20-30 минути. Намаляваха и направо си спираха, когато седнех, затова обикалях из хола, чистих, подреждах. Времето беше мрачно и валежно, затова бяхме вкъщи. Еми щъкаше наоколо, играеше, гушкаше ме.

15:30

Към 3 и половина след обяд дъждът спря, Еми легна да спи, Алекс започна да прави лимонов кекс, а аз и мама излязохме да се разходим, за да потръгнат нещата. Като с магическа пръчка контракциите станаха на 4 минути, по около минута. Станаха и по-интензивни. Към 5ч тръгнахме да се прибираме и малко преди вкъщи контракциите отново разредиха на 6-8 минути.

18:00

Към 6ч влязох да взема душ, контракциите рязко зачестиха на 1-3 минути за 15-те минути, прекарани в банята. Ставаха все по-силни. Алекс наду басейна, аз включих солната лампа, коледните лампички и дифюзъра с лавандулово масло. Еми си намираше с какво да се занимава.

19:00

В 7 писах на дулата, с която поддържах контакт още от сутринта. Звъннах и на акушерките. В един момент се зачудих дали ще успеят да пристигнат преди да родя..

Алекс сложи TENS машинката на кръста ми, защото контракциите започнаха да стават доста силни. Използвах ТЕНС и за първото ми раждане. Машинката изпраща електрически импулси през кожата, които блокират сигналите за болка и спомагат за облекчаването ѝ. Безвреден и неинвазивен начин на обезболяване.

Пуснах си и хипнозите.

Breathe in, breathe out. Да живеят утвържденията.

Въпреки че бях наела дула, вкъщи си имах още една такава. Емилия през цялото време не се отдели от мен, разтриваше ме, гушкаше ме, успокояваше ме. Моята малка гордост.


20:00

В 8 пристигнаха акушерките, 5 минути по-късно и дулата.

Провериха позицията на бебето и ме оставиха да си контрахирам. Предложиха вагинален преглед, който аз отказах.

Нещата започваха да стават сериозни. Помня, че отидох до тоалетната на втория етаж, но докато се кача до горе по стълбите имах 3 контракции! Стълбите ни са с 13 стъпала…

Дулата ми, освен че беше физическа и емоционална подкрепа за мен, обръщаше и огромно внимание на Еми, докато Алекс и мама кръжаха около мен.


Напъните

21:00

Към 9 вечерта започнах да усещам позиви да напъвам, въпреки, че реални напъни нямаше още. Поисках преглед за разкритие, бях с 8 см. Това беше бързо!

Басейнът беше вече готов, Еми го беше инспектирала щателно и можех да вляза вътре.

По очевидни причини в басейна не може да се влиза с ТЕНС машинката. Махнахме я непосредствено преди да вляза във водата, но контракциите не чакаха и ме хванаха извън нея. Ауч, това беше силно  усещане!


В момента, в който влязох във водата облекчението беше моментално. Еми не се отделяше от мен и докато бях в басейна. Искаше дори и тя да влезе, но аз исках да съм сама вътре. Но ме гушкаше, целуваше, държеше ме за ръката, мокреше ме (беше ми тооолкова горещо!), даваше ми вода. Толкова беше грижовна.

Честно казано не разбирам защо много хора мислят, че детето ще бъде травмирано, ако присъства на раждането на братчето или сестричето си. Ясно е, че зависи от раждането, ясно е, че зависи и от детето. Но ако детето знае какво да очаква, ако е подготвено, ако има план Б в случай, че не му допада обстановката, ако има кой да го изведе навън/в друга стая в случай, че се разстрои, защо би било травмиращо?

Аз исках да има повече хора, които са с нас (майка ми, Алекс, дула и акушерки), за да има кой да се погрижи за Еми, ако има нужда. Както се и случи де, но за това пиша по-надолу в поста.

Изключително щастлива съм, че Еми присъства на раждането на сестра си. Мисля, че и тя е щастлива.


22:00

Напъните идваха един след друг и вече усещах така нареченият „ring of fire“, огнен кръг. Crowning. Изгарящото усещане, когато главата на бебето излиза. Няма да ви лъжа, не е най-приятното нещо. Но бе знак, че скоро ще гушкам бебето.

22:06

Добре дошла, Карина! Моменти по-рано Еми изпищя от радост, когато главата се показа, а аз въздъхнах с облекчение. Кулминацията на това силно, магическо преживяване беше в ръцете ми. Хлъзгава, огъваща се като желе, покрита с верникс. Прекрасна. Моя. Истинска. Нашето Rainbow бебе.

Същинските напъни траяха само 5 минути! На фона на 3-те часа от първото раждане, това беше песен.

Акушерките стояха отстрани, наблюдаваха, натискаха ми таза по време на контракциите. Но бебето не докоснаха. Чувството да хванеш собственото си бебе като излиза е неописуемо. Еуфория. Любов. Окситоцин.

Без намеса, без викове, без дърпане, без рутинна епизиотомия. В позата, в която на мен ми е удобно, без бързане, без пришпорване. У дома, заобиколена от хората, които обичам и на които имам доверие. Иска ми се всяка жена да има възможността да изживее такова раждане.


Тази снимка долу е една от любимите ми. Описва толкова много емоции. Радост, любов, облекчение, умора. Раждането ми в една снимка.

Докато пъпната връв беше все още свързана с плацентата успяхме да се порадваме на първите моменти с бебето необезспокоявани. В плана за раждане бях написала, че искам прегледите на бебето да почакат малко, за да можем да се погушкаме. Акушерките уважиха желанието ми. Еми беше супер щастлива!

10-15 минути по-късно се роди и плацентата. Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и Еми се подготви с ножицата. Много е горда, че тя я отряза <3


След раждането

За огромно съжаление аз пропуснах моментът с рязането на пъпната връв, защото ми прималя и припаднах. Имам откъслячни спомени как ме вадят от басейна и ме слагат да легна на пода, после как ми казват, че съм загубила много кръв и викат линейка, за да ме транспортират до болницата. Е, нямаше как всичко да завърши щастливо като в приказките.

Кръвното ми беше 50/40, дадоха ми кислород. Няколко минути по-късно пристигнаха парамедиците. Изведнъж вкъщи станахме много хора. Аз, Алекс, Еми, майка ми, дулата, 3 акушерки и 4 парамедици..

Аз, едната акушерка и Лори (дулата ми) се качихме в едната линейка, а Алекс и бебето в другата. (Винаги пращат 2 линейки в подобни случаи) Майка ми остана вкъщи с Еми. Тя видя всичко, питала е защо съм на пода, казали са ѝ, че съм се изморила много и ми е станало лошо. Тя казала „Ок“ и пак отишла да разглежда и да се радва на бебето. Помня, че като излизахме се разплака, защото взимаме бебето с нас, а не защото аз съм припаднала. Мама я е приспала без много драми, а ние потеглихме към болницата.

Включиха ми системи, уж ме стабилизираха, опитах и да кърмя, но малката не засукваше (и тя като сестра си..). Обаче в един момент пак припаднах и се наложи да ме вкарат в операционната за абразио. Оказа се, че парче плацента е останала в матката и трябваше да бъде отстранено, за да спре кървенето. В документите ми пише, че съм загубила 2300мл кръв.

Плацентата беше огромна, но привидно цяла. Акушерките и дулата казаха, че е изглеждала добре, не са се виждали липсващи парчета.

Преди да вляза за абразио едната акушерка ми помогна да изцедя малко коластра за малката и първите ѝ две хранения бяха със спринцовка. Радвам се, че насърчават даването на кърма в тукашните болници и не предлагат веднага адаптирано мляко. Особено имайки предвид алергиите на Еми, АМ беше последното нещо, което исках да бъде дадено на Карина.

Излязох от упойка и ми включиха 2 банки кръв, за да вдигнат хемоглобина, който беше паднал на 70. Стабилизираха ме, този път наистина и вечерта в 7 ме изписаха. В болницата бяхме около 20 часа.

Докато бях в болничната стая на системи Алекс отиде с акушерките да изтеглят Кари – 4000г! Нищо чудно, че коремът ми беше толкова огромен и тежък.

Изключително доволна съм колко бързо и адекватно реагираха акушерките вкъщи, после парамедиците и след това екипът в болницата. Преживяването беше малко страшно, доста изморително и изобщо не както бяхме планирали, но затова присъстваха медицински лица на раждането – да реагират ако има реална нужда.

Въпреки начинът, по който се стекоха събитията след появата на Кари, отново бих родила вкъщи. Кръвоизлив след раждането може да се случи и в болницата, и в родилния център, и вкъщи. Никой не е застрахован и аз бях наясно с тази вероятност.

Това беше разказът за моето домашно раждане. Не всичко мина по план, но такива неща се случват и аз съм го приела.

Ако имате въпроси, моля оставете ги в коментарите. До следващия път!



4 thoughts on “Домашното раждане на Карина - Част 1”

  • Си, супер вдъхновяващо. Напомни ми… Ами всичко и ми се прищя, както отново да го преживея, така и на повече хора да се случи. Много подготовка, осъзнатост, мотивация и информация стоят зад това събитие.

  • Цвети, и на мен ми се иска пак да го преживея, а още не е минал и месец. 😀
    Наистина много подготовка стои зад него и ми се иска повече жени да отделят времето и енергията за подобна поготовка, вместо да се чудят цяла бременност в какъв цвят да боядисат бебешката стая или коя марка количка ще ползват.

  • Невероятно изживяване… Благодаря, че ме направихте част от него. Двете ми деца са родени по традиционния начин в българските болници и чета истории като вашата с възхищение и интерес. Бъдете щастливи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.