Where Siya Shines

2018/2019 - Равносметка и обещания

2018/2019 - Равносметка и обещания

Снимка: Ian Schneider


 

Клише е, знам. Но аз съм старомодна. И през първата седмица на 2019 искам да отметна една важна задача, а именно да си направя равносметка за изминалата година, да си припомня важните моменти, да разгледам снимките с носталгия. Но и да планирам следващата година, да си поставя цели и да си обещая някои неща.

2018

Изминалата година беше много динамична, с много пътувания, значими събития и много емоции. Израстнах много като майка, партньор, човек. Или поне така мисля. Успях да създам някои полезни навици, да премахна някои вредни такива. Благодарна съм за всички уроци, които годината ми даде.

Януари

Новата година посрещнах във Варна с родителите ми, за съжаление без Алекс, който беше в Англия на работа. Още сутринта на първи януари отидохме на освежаваща разходка в гората. Страхотно начало на годината, ако ме питате.

В средата на месеца ни приеха в Токуда за насищане с мляко. За наше огромно щастие Еми се справи блестящо и се захранихме успешно и двете. Всички останали тестове за другите храни бяха отрицателни и успяхме да захраним и с тях. Край на алергиите, най-накрая! Не съм разказвала за нашите перипетии с алергиите, но и това сигурно ще направя някой ден. С две думи само – Еми беше алергична към мляко, яйца, соя, телешко, агнешко, кокос и сусам! Година и половина и двете бяхме на стриктна диета, която ги изключваше от менюто ни. Това доведе до някои други проблеми, но се радвам, че вече всичко е зад гърба ни и си хапваме каквото ни се прияде.

В края на януари се прибрах при Алекс в Англия. Но сякаш месец и половина обикаляне от град на град в България не ми беше достатъчно, само 2 дни след като кацнахме се грабнахме с колата с брат ми, Алекс, Еми и една приятелка и отидохме до Ейбърисуит, Уелс на разходка. Страхотни гледки, океан, скали, щастлив тодлър. Вижте фото разказа ми от това пътешествие тук.

Февруари беше сравнително спокоен, без особени събития, затова минавам директно към Март.

Март

През третият месец от годината се случиха 2 много важни неща.

На първи март публикувах Where Siya Shines и с това отворих една много важна за мен страница. Толкова ме беше страх, но ето, че не е толкова ужасяващо да пишеш и да споделяш мислите си с други хора. Даже взе, че ми хареса.

Само седмица по-късно взехме ключовете за първия си собствен дом – малка спретната къщурка, почти едно към едно с мечтите ми. На спокойно място, с голям двор, слънчева стая за Еми.

Април

През април аз станах на 25, а Еми на цели 2! Времето лети толкова бързо, скоро ще става на 3, а кога беше мъничко вързопче…

Май

През май месец се случи нещо много тъжно, но в същото време отрезвяващо. В средата на април разбрах, че съм бременна, но в края на май загубихме бебето. Беше огромен шок, но ме научи да не приемам нищо за даденост. Дотогава винаги съм си мислила, че на мен няма как да ми се случи. Уви, грешах. Болката беше голяма, и все още е, но мисля, че това събитие ни сплоти с Алекс.

Юни

Дългоочакваното и дългопланирано пътешествие до Канада стана реалност. 3 седмици приключения и срахотно време, прекарано със семейството. Чичо, чинка и братовчедите ми живеят там от 15 години. Най-накрая им отидохме на гости. 6 месеца по-късно все още не съм готова с фото разказа, но работя по въпроса и се надявам скоро да споделя с вас по-подробно за престоя ни там.

Оказа се, че и нещо друго прекрасно се беше случило в Канада – нашето rainbow бебе ни беше избрало за свои родители.

Юли и август

Лятото прекарах в България със семейството си и приятели, за съжаление отново без Алекс. 🙁 Лятото на 2019 няма да е така. Този път планираме да се приберем заедно.

Баща ми стана на 50г, роднините ни от Канада (същите, които ние посетихме през юни) дойдоха и прекарахме още време заедно, видях се с много приятели и роднини. Като цяло беше доста динамично лято с много пътуване и срещи.

View this post on Instagram

Beach fun 🌊🌊🌊

A post shared by wheresiyashines (@wheresiyashines) on

 

Еми се отби в началото на август. Вече влизах в 3ти месец от бременността и кърмата драстично намаля, та сложихме край на този етап от живота ни. В рамките на същата седмица махнахме пелените по нейна инициатива. И двете събития бяха емоционални. Моето бебе порастваше пред очите ми.

В края на август се върнах в Англия при Алекс. Дните прекарвахме в разходки и работа по къщата. Коремът постепенно растеше, с него и вълненията покрай появата на новото бебе. Беше истинско облекчение за мен след като минах 20та седмица, когато рискът от спонтанен аборт вече е минимален.

Месеците се изнизваха лека полека. Нямам спомени през септември да се е случило нещо значимо и супер интересно, така че преминавам към октомври.

Октомври

Октомври беше топъл и слънчев и прекарахме голяма част от него в разходки по паркове и гори, събирайки шипки, трънки и глогинки.

View this post on Instagram

На лов за съкровища 🌟 Есента е чудесен сезон за лов на съкровища в гората. Ето какво ви е необходимо: * Лист хартия с нарисувани или залепени картинки на лесни за откриване природни материали, плодове, животни и буболечки * Подходящи дрехи и обувки за в гората * Торбичка, в която да събирате находките * Добро настроение и няколко часа в гората. Малките деца може да имат нужда от малко подсказки, докато се научат да разпознават флората и фауната, по-големите могат да се справят и сами. Еми е на 2г5м и има нужда от леки подсказки и насочване на вниманието от време на време, но за възрастта си се справя доста добре ❤ Намерихме почти всичко от списъка, както и няколко екстри, които не бях нарисувала – червей, пчела, дървесна гъба, трънки. И пак ще кажа – учете децата на любов към природата. Няма по-ценно от това. 2 часа в гората са в пъти по-стимулиращи за развитието на мозъка от 2 часа пред телевизора. Възползвайте се от красивата есен ❤ 🍃🍂🍁 #treasurehunt #naturallearning #freetolearn #littleexplorer #foresttrail #foraging #unschooling #forestschool #Ietthemplay #wildkids #наловзасъкровища #игравгората #вгората #ънскул #свободнаигра #малкиизследователи

A post shared by wheresiyashines (@wheresiyashines) on

Изненадахме ви с хубавата новина, че Еми ще става кака, а след това дойде ред и на Хелоуин.

Ноември

Наехме си нива! От кога мечтаем за възможността да произвеждаме сами част от храната си. Аз съм израстнала с домашна храна от село и откакто съм в Англия това страшно много ми липсва.

View this post on Instagram

Последните дни минават лежерно. Мама, тате и брат ми са ни на гости, та прекарваме време заедно. Може би сте забелязали, че последните няколко дни липсвах от онлайн пространството – предпочитам да съм с тях офлайн, вместо да си вися на телефона. Днес ги заведох да видят нивата и да засеем лук и чесън. Помогнаха с физическа сила и съвети. Еми също помогна – има си малко квадратче земя, в което ще си сее каквото пожелае 🌱 С Алекс искаме Еми да знае от къде идва храната ни, за да я цени. ❤ #freetolearn #freerangekids #optoutside #naturallearning #allotment #homegrown #organicproduce #growyourown #growyourownfood

A post shared by wheresiyashines (@wheresiyashines) on

Мама, тате и брат ми дойдоха на гости за дипломирането на брат ми, та прекарахме малко време заедно <3

Декември

Дойде и последният месец с празничното настроение. Елхи, лампички, украси (и още украси), календари.. Коледни базари, много домашни сладки и подаръци. Идилия. Това горе долу обобщава месеца. А фото дневникът ми ще ви даде визуална представа за това как си изкарахме.

През декември започнах отново да снимам, което трябваше да направя доста отдавна. Смятам да продължа да го правя и през 2019.

Драстично намалих времето прекарано пред лаптопа и телефона, за сметка на времето прекарано с детето и четене на книги.

В обобщение

И докато се усетим – 2018-та отлетя. Беше хубава, въпреки препядствията. Случиха ни се страхотни неща, изживяхме чудесни моменти, натрупахме красиви емоции. Еми много порасна и физически и емоционално. Вече не е бебе, а на мен хем ми се изпълва сърцето с обич и гордост, хем я има нотката на носталгия.

През 2018 започнах по-задълбочено да се замислям по темата със замърсяването, еднократната пластмаса и започнах да прилагам принципите на нулевия отпадък по-целенасочено в ежедневието си.

2019

Сега вече е 2019, една празна книга стои отворена пред нас и предстои тепърва да я пишем. През първата четвърт на годината ни очаква най-важното събитие – раждането на втората ни дъщеря. Пожелавам си едно леко и красиво раждане.

Лятото планираме да попътуваме малко из България, но засега нямаме конкретни планове. Знаем само, че искаме да сме четиримата на път из планини и плажове. Другото ще го измислим в движение.

Обещания

Искам да си обещая някои неща, които смятам, че ще направят годината ми по-пълноценна, пъстра и продуктивна.

  • Най-важното нещо, което искам да си обещая е, че ще прекарвам повече време с Алекс и децата, далеч от телефоните. Истински пълноценно прекарано време.
  • Обещавам си да прочета повече книги, затова вече съм започнала да правя следното – чета поне по 1 страница всеки ден. 1 страница е по-добре от 0 страници. Понякога имам време за повече, понякога не – няма значение. Важното е да не се отказвам и да не прекарвам време на телефона за сметка на четенето. По този повод искам да споделя с вас, че се включих в предизвикателството на Empirina – #НитоДенБезКнижки. Последвайте хаштага в инстаграм, за да научите повече. Това предизвикателство е за четене на малчуганите, но аз го използвам и за себе си. <3
  • Обещавам си да прекарвам повече време навън и да забравя глупавите извинения от типа на „много е студено“, „нямам къде да се разхождам“ и прочее. Чистият въздух е много важен, движението също. Без повече извинения! Включих се и в предизвикателството на Your Natural Learner  #150hoursoutside, като целта ми, честно казано са 1500 часа, не 150. Докато е студено ще излизаме за по час-два-три, но стопли ли се, ще сме по цял ден навън. Децата имат нужда да са сред природата, майка им и баща им също.
  • Обещавам си да вляза във форма, различна от кръгла, след раждането. С кърменето няма да е лесно, ако съдя по зверския глад, който изпитвах през първите месеци с Емилия, но ще направя всичко възможно да не качвам излишни килограми и да се стегна възможно най-скоро след раждането. Като цяло с тази бременност не качвам толкова много като с първата, тогава бях с 30 кг отгоре. За сега, вече в 8-ми месец, съм +10-11, което мисля е добре и в рамките на нормалното.
  • Обещавам си тази година да разчистя дома и живота си от излишното. През последните две години съм имала няколко опита да изхвърлям и да стана минималист, но излишните вещи винаги си намират път обратно вкъщи. Този път ще трябва да реша проблема генерално. С Алекс започваме още днес, всъщност. Ще разчистваме тавана и ще дарим/изхвърлим/продадем всичко излишно от там, а всичко останало ще подредим и надпишем, за да знаем кое къде се намира.
  • Обещавам си да не спирам да снимам. Не знам защо спрях изобщо, музата ме беше напуснала, но няма да го позволя повече.
  • Обещавам си да пиша по-често в блога и да спра да си намирам извинения.

Благодаря за подкрепата през изминалата година, нямате си представа колко много означава за мен. Пожелавам ви една продуктивна и щастлива нова година, изпълнена с приключения и време прекарано с любимите ви хора.

С много обич,

Сия

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.